Стратегии за exit

Фармиш с месеци, плащаш такси, губиш време и накрая токените идват. И тогава повечето хора правят най-голямата грешка - нямат план. Гледат цената, паникьосват се или се влюбват в токена и решават в момента.

Затова си избирам стратегията за exit още преди клеймът да отвори. Тук са начините, по които го правя.

Защо изобщо мисля за това

Голяма част от еърдроп токените падат още в първите часове и дни след излизането. Причините са прости. Много от хората, които са получили токена, са фермери и просто искат да го превърнат в пари. Освен това токенът излиза с много предлагане и малко купувачи, които го искат наистина.

Затова тези първи часове са най-опасни. Който е решил предварително какво прави, не се FOMO-ва в момента.

1. Продаваш преди да си получил токените

Това е нещото, което много хора не знаят. Често можеш да продадеш токените си още преди да ги имаш, през pre-market платформа като whales.market или през OTC група. Купувачът плаща за токена, който ще бъде пуснат по-късно, а ти му го изпращаш, когато го получиш.

Често това е по-добрият избор, защото много токени падат още щом излязат. Така си заключваш цената, която е била преди дъмпа.

Има обаче условие, което трябва да знаеш:

• Трябва да заключиш колатерал в USDC, равен на очакваната стойност на токените, които продаваш.
• Тези пари стоят заключени, докато не получиш токените и не ги изпратиш на човека, на когото си ги продал.
• Ако не изпратиш токените, губиш колатерала.

Колатералът е гаранцията, че наистина ще доставиш. Затова не продавай повече, отколкото си сигурен, че ще получиш. Еърдропът може да излезе по-малък от очакваното или да не излезе изобщо, а колатералът си е твой риск.

Ето един измислен пример. Очакваш токени за около 1 000$ и ги продаваш предварително. Заключваш 1 000$ в USDC. Когато клеймнеш токените, ги изпращаш на купувача, парите ти се освобождават и получаваш цената, за която сте се разбрали.

2. Задържаш и се надяваш, но само с причина

Понякога има смисъл да не продаваш. Но „надявам се да се качи“ не е причина. Причина е нещо като:

• Няколко умни хора в X говорят добре за проекта, и то с аргументи, а не просто хайп.
• Имаш информация, че цената ще се вдигне (примерно за предстоящ листинг или партньорство).

Ако нямаш такава причина, задържането е хазарт. Дори и да имаш, си сложи ясно ниво, на което ще продадеш, или ситуация, при която ще признаеш, че грешиш.

3. Продаваш толкова, че да си върнеш разходите

Това е средният път и често е най-разумният. Ако си похарчил пари за такси, газ или капитал в протокола, продаваш точно толкова, колкото да ги покриеш. Останалото задържаш.

По този начин вече не си на минус, каквото и да стане с цената. Ако токенът падне, поне си си върнал парите. Ако се качи, още имаш какво да печелиш. И задържаш от позиция на спокойствие, а не от страх.

4. Продаваш на части

Вместо всичко наведнъж, продаваш по малко през няколко дни или на няколко нива на цената. Така не се опитваш да уцелиш върха, а само да не продадеш цялото на най-лошата цена.

Това е полезно най-вече когато токенът има заключени части, които се отключват с времето (vesting и unlock), защото тогава натискът за продажба идва на вълни.

5. Продаваш всичко веднага

Понякога най-простото е най-доброто. Ако не познаваш проекта, не вярваш в него и целта ти беше просто еърдропът, продаваш всичко още в първия ден. Не е нужно да си влюбен в токена.

Просто помни, че първата цена не е задължително най-добрата, нито най-лошата. Затова повечето хора комбинират тази стратегия с някоя от горните.

Какво проверявам преди да избера

• Колко голяма е наградата спрямо това, което съм похарчил.
• Какво е предлагането - колко токена излизат наведнъж и колко са заключени.
• Има ли pre-market цена и колко ликвидност има там.
• Имам ли реална причина да задържа, или просто искам да вярвам.

Числата в примерите са измислени и закръглени. Нищо тук не е финансов съвет и не обещава печалба, просто така мисля аз.

Най-важното

Правиш всичко това заради парите. Не заради проекта, не заради общността и не заради красивата идея. Единственото, което има значение, е да вземеш най-много от всеки еърдроп, всеки път.

Затова избираш стратегията, която е най-добра за този конкретен случай, а не тази, която ти е най-удобна или най-приятна.