DEX-ове и суапове

Първото нещо, което почти всеки прави в DeFi, е суап - размяна на един токен за друг през DEX като Uniswap, Raydium или Jupiter. Изглежда като едно натискане на бутон, но зад него има механика, която определя колко реално плащаш и колко може да ти отреже някой бот по пътя.

Как се образува цената: AMM

Повечето DEX-ове работят с AMM. Там купувачи и продавачи не се срещат в книга с поръчки (order book), а има ликвиден пул - резерв от два актива, примерно SOL и USDC. Цената се смята по формула от съотношението между двата резерва и колкото по-голям е трейдът ти спрямо пула, толкова повече сам движиш цената срещу себе си.

Класическата формула е x · y = k, тоест двата резерва, умножени един по друг, винаги дават едно и също число. Когато купуваш SOL, вкарваш USDC в пула и вадиш SOL от него, така в пула остава по-малко SOL и всяка следваща единица става по-скъпа. Хората, които са депозирали в пула, взимат такса от всеки суап (в класическия Uniswap v2 пул тя е 0,3%).

По-новите DEX-ове ползват концентрирана ликвидност - депозантите сами избират в какъв ценови диапазон да работят парите им. Така около текущата цена има повече ликвидност и ти като трейдър местиш цената по-малко (по-малък price impact). За депозанта обаче това значи повече следене и по-висок риск - повече в урока за рисковете.

Order book DEX-ове

Някои DEX-ове работят с обикновена книга с поръчки, само че on-chain, примерно Hyperliquid. Там имаш лимит поръчки и интерфейс като на централизирана борса, но парите ти остават под твой контрол. Стават за ликвидни двойки, а новите мемекойни се търгуват почти изцяло в AMM пулове.

Агрегатори

Агрегаторът не е отделна борса, а нещо като търсачка на най-добрата цена. Jupiter на Solana и 1inch в EVM мрежите примерно разделят трейда ти между няколко пула и избират маршрута, от който накрая получаваш най-много токени.

Ако сумата не е съвсем малка, почти винаги ще вземеш по-добра цена през агрегатор, отколкото директно в един пул. Инструментите се сменят бързо, но идеята си остава същата - сравнявай маршрутите и не натискай първия бутон, който видиш.

Трейдинг терминалите за мемекойни накрая също суапват през същите тези пулове, така че всичко по-долу важи и за тях.

Price impact и slippage не са едно и също

Price impact-ът е колко мести цената самият ти трейд. Знаеш го още преди да подпишеш, понеже интерфейсът го смята от това, което има в пула в момента.

Пример с числа (без такси): пул със 100 ETH и 300 000 USDC, тоест цена 3 000$. Купуваш ETH за 30 000 USDC, което е 10% от доларовата страна на пула. В пула стават 330 000 USDC и 100 × 300 000 / 330 000 ≈ 90,91 ETH. Получаваш около 9,09 ETH на средна цена 3 300$, с 10% над цената, която си видял.

Ако купиш за 3 000 USDC (1% от резерва), средната ти цена е 3 030$, само 1% отгоре. В такъв пул price impact-ът расте заедно с това каква част от резерва „изяждаш“.

Слипидж толерансът е друго нещо - това е колко допълнително влошаване на цената приемаш между момента, в който подписваш, и момента, в който транзакцията се изпълни. Междувременно други хора търгуват, цената мърда, ботовете се нареждат и ако накрая резултатът е по-лош от лимита ти, транзакцията пропада. Затова интерфейсът показва „минимум, който ще получиш“ - гледай тази цифра, не само очакваната.

Колко слипидж да сложиш

Колкото по-малко, толкова по-добре, стига транзакцията да минава. За стейбълкойн двойки и големи токени стига много малък толеранс. За волатилни мемекойни трябва повече, но всеки процент отгоре е процент, който някой може да ти вземе. И не забравяй, че газа към мрежата го плащаш, дори когато суапът пропадне.

Ако суапът пропада постоянно заради слипиджа, не го вдигай на 50% по навик, а първо виж защо:

• пулът е твърде малък;
• в токена е вградена такса при покупка или продажба;
• или е honeypot - токен, който може да се купи, но не и да се продаде.

Ако токенът изобщо не минава без висок слипидж, това само по себе си е червен флаг.

MEV и сандвич атаки

Има ботове, които следят чакащите транзакции и се нареждат около твоята - това е част от т.нар. MEV. При сандвич атака ботът купува точно преди теб и вдига цената, ти купуваш на по-лоша цена (до лимита си), а ботът продава веднага след теб на печалба.

С други думи, твоят slippage толеранс е бюджетът на бота. Сложиш ли 10%, му разрешаваш да ти вземе до 10%.

Как да се пазиш:

• Малък слипидж, особено при големи суми.
• RPC или режим със защита от MEV - на Ethereum примерно Flashbots Protect, а много агрегатори и терминали имат подобна опция.
• Агрегатори, при които трейдът ти се изпълнява от външни „решаващи“ (solvers), вместо да виси в публичния мемпул, примерно CoW Swap.
• Разделяй голямата покупка на няколко по-малки и не влизай с голяма сума в малък пул.

MEV има и на Solana, и на L2 мрежите - механиката е различна, но се пазиш по същия начин.

Approvals при суап

В EVM мрежите преди първия суап на даден токен даваш апрув, тоест разрешаваш на контракта да движи този токен от wallet-а ти. Много сайтове по подразбиране искат неограничен апрув. Удобно е, но ако контрактът после бъде хакнат или се окаже зловреден, може да изтегли всички токени от този вид. Където може, апрувай точната сума и чисти старите апруви с инструмент като Revoke.cash.

Внимавай и с permit подписите - изглеждат като безобидно съобщение, а всъщност дават същото право. Rabby и подобни wallets ти показват симулация какво ще излезе от сметката ти, затова я чети.

В Solana обикновено няма постоянни апруви по същия начин, но зловредна транзакция може да ти прехвърли активите още при подписа - класически дрейнър. Phantom показва как ще се промени балансът ти и ако това не е, каквото очакваш, отказваш. Повече в правилата за безопасност.

Чеклист преди суап

1. CA-то на токена го взимаш от надежден източник, а не като търсиш по име - фалшиви копия има навсякъде (как се проверява токен).
2. Пулът има достатъчно ликвидност, за да можеш да излезеш после (как се гледа това, има в урока за screeners).
3. Гледаш price impact-а и „минимум получено“.
4. Слипиджът си го настроил сам, не е оставен по подразбиране.
5. Преди да подпишеш, четеш какво показва wallet-ът.
6. При непознат токен първо малка покупка и пробна продажба и чак после влизаш с повече.

Грешките, които виждам най-често

Купуват фалшив токен със същия тикер, оставят 50% слипидж „за всеки случай“, купуват за голяма сума в пул, по-малък от самия трейд, или дават неограничен апрув на рутер, за който никой не е чувал. Част от тях съм ги правил и аз и всяка излиза по-скъпо, отколкото изглежда в момента.

И не дръж голяма позиция в токен с толкова малко ликвидност, че не можеш да излезеш, без сам да сринеш цената. Ентрито е лесно, проблемите обикновено идват на изхода.